Интересно писмо пристигна лятото от Мюнхен. Негов подател е Анастасия Тонкова, студентка по арт-терапия в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Ето какво пише тя:
„В един от нашите семинари всеки един от студентите трябваше да си избере любимо кътче от света (ние, както се разбира сме много интернационални) и да прати до там послание на конкретен адрес. Това, което Ви изпращам е рисунка, възникнала по време на семинара и носи символично значение, свързано с контекста на този работен процес. Аз като българка си помечтах отново да се върна в неповторимото селце в полите на Балкана. За Боженци се сетих, защото на това място всеки чувстващ се българин може да се докосне до корените си и да усети онзи неповторим дух на Възраждането. Боженци е място, което с гордост представих на моите колеги.!
Освен това 2003 бях един от участниците в Националния детски пленер с преподавател Мариета Конова. Така имах невероятната възможност непосредствено да се вдъхновя от тази атмосфера и да я пресъздам в творбите си.
Тук изпратената рисунка трябва да бъде запазена по някакъв начин при Вас и когато се върна да мога да я потърся. По този начин предметът ще получи друга стойност и това пътуване ще го направи по-особен. Дълбокият замисъл на преподавателя ни е, че така всеки един от нас, студентите, ще отиде там, където сърцето го влече.“
Септември дойде и младо усмихнато момиче получи своята рисунка от мястото, където само то прецени, че трябва да посети отново.