Църквата „Свети Пророк Илия” в Боженци
На 20 юли отбелязваме деня на Свети Пророк Илия. Магическа е връзката на Свети Илия с огъня, оттам – със слънцето и светлината, които изпълват с магия, създават и определят целия живот на земята.
В Боженци има предпочитание към светците-победители, светците-конници. Буйният нрав на божанкалии ги доближавал именно до тях. Може би заради това намерените в местността Падало – Габрово в началото на 19 век икона на Свети Илия и дървен кръст, били донесени в Боженци. При строежа на църквата в селото през 1839 г. ,те били вградени в основите й.
Според легендата известният търговец, даскал и лечител Иван Топала вероятно по търговски работи е бил във Видин. Точно по това време любимата жена на видинския паша си навехнала крака, трябвало да се намести, но без да бъде докосвана. Дядо Иван помогнал: заръчал да назобят хубаво един кон и да качат кадъната на него, да превържат краката й под корема на животното и да му дадат да пие вода, колкото поиска. От водата стомахът на коня се издул и кракът се наместил. Когато я свалили, жената ходела свободно. Като награда Иван Топала получил пенсия, освободили го от данъци и най-важното – издействал разрешение за строеж на църква в Боженци. Той подарил и мястото за нея.
Построяването на църквата е било наистина важно събитие в живота на селото – първото крупно обществено начинание на божанкалии. Те се надпреварвали да помагат и даряват. Най-богатите дали по една махмудия, по-средните – по 10-20 гроша, а няколко души – по крина царевица или просо. Каквото не стигнало, дал Петко Милчев, богат за времето човек. Баба Пена Лучничката подарила къща и пчелин.
Строителите били от съседното село Трапесковци – Лазар Стоянов с 26 души. Започнали през 1839 г. и на първи април 1840 предали завършената църква на църковното настоятелство. Църквата е построена на високо. Както външното, така и вътрешнопространственото оформление се отличава с внушителност. Изградена е изцяло от каменна зидария на хоросан с дебели 80 см стени. През 1895 г. за 120 наполеона е построена камбанария, висока 17 метра, камбаната за която е докарана от Харков.
Църквата като архитектурно цяло е трикорабна псевдобазилика с една полукръгла абсида. Таваните са сводести, а средният е цилиндричен. Наподобяват конструктивните форми на барока или готиката.
Иконостасът е дело на Недялко и Цаню Ганчеви, племенници на Уста Генчо Кънев. Божко Цанев, син на Цаню Ганчев, изработва владишкия трон.
Иконите са от много автори. Рисувани са през различно време. Най-стари са олтарните икони на Св. Георги и Св. Димитър, датиращи от около 1945 г. Най-нови са „Възнесение Илиево” и Св. Йоан Предтеча, рисувани през 1900 г. от Рачо Тихолов. На западната стена на камбанарията е иконата на Св. Пророк Илия.
До 1945 г. Илинден е бил празник на селото. На църковната служба присъствали и хората от съседните села, в които няма църква.
Тази година за патронния празник на църквата на 20 юли от 9 часа ще бъде отслужена тържествена литургия и за здраве ще бъде раздаден курбан.