Нощта преди Еньовден е най-магическата. През тази нощ билките са най-силни и най-лековити, затова билкарките, баячките, магьосниците ходят да ги берат от полунощ до първи петли. Вярва се, че всичките болести са седемдесет и седем и половина и за всяка болка си има и билка, даже и за половината болест. Рано сутринта на Еньовден момите ходят по горите и полето да берат билки. От тях свиват голям еньовски венец от седемдесет и седем и половина билки, колкото са болестите. Половинката билка определят последна. Когато откъснат седемдесет и седмата, затварят очи, протягат слепешком дясната си ръка и което растение хванат, разполовяват го. Всички вярват, че това е половината билка или още незнайната. Нея вплитат най отгоре на венеца. Прикрепят го за живо дърво и всеки се провира през него с вярата, че нито една болест няма да го сполети през годината. Венецът остава на място и не се прибира до следващия Еньовден. Вярва се, че билките в него са силни и лековити, затова при нужда, всеки си взема от него за цяр. Всяка мома си свива момина еньова китка и момино еньово венче. В тях вплитат седемтях момини билки – бяло еньовче, божур, седефче, невен, здравец, ружа и босилек. За да ги любят ергените, подсилват китката и венчето с момините любовни билки – омайниче, да ги омайват; лепка, да се лепят по тях; повет, да се увиват, увъртат и усукват около момите; любиче, да ги любят. Вярва се също, че ако мома сложи китка от еньовче в пазвата си и преспи с него, когото сънува, за него ще се омъжи. На сутринта хвърля китката в реката. През тази нощ иманярите не спят, защото заровеното злато излиза да се суши. Където има имане изкача синкав или жълтеникав пламък. По него те се ориентират къде да копаят.
Екипът на АИР „Боженци“ спази традицията и с набраните билки направи венец. Еньовският венец е поставен на входа на къща музей „Баба Райна“. Така всички посетители на резервата ще могат да минат под него за здраве.