Eдин от най-ярките и интересни моменти в традиционния български календар са кукерите (кукове). По стар обичай те излизат в периода между Месни и Сирни Заговезни /Сирница/. Сирница бележи прехода между зимата и пролетта.
Съхранил тази традиция от старите траки, народът ни и днес очаква с надежда и радост кукерите. Те символизират борбата между двете начала-доброто, творческото начало, създаващо света и живота и разрушителната сила, стремяща се към хаоса и злото.
Мъже се събират на групи и си избират кукова баба, манавин и жандарин. Обличат се в местни носии. На главите си носят маска-гугла, украсена с пера и панделки, за нос – дръжка от кратуна, за брада – пера от шията на петел, а в ръцете си носят здрави дървени куки – клюнкове, с които закачат момите от селото. За кукова баба се избира красиво момче с бяло лице. Облича се в женски дрехи, носи със себе си хурка и вретено. Неотлъчно с него са манавина и жандарина.
На Сирница от зори селото се оглася от звънците на куковете. Момите не излизат от домовете си. Куковете влизат във всяка къща и играят кукерско хоро, хванати един за друг с клюнковете и следят някой да не открадне куковата баба. Всеки стопанин ги дарява с яйца и пари. След обед се събират на мегдана на селото около огъня.
Притегателната сила на празника е в колективната радост.
На 5 март 2011 г. от 11 часа, за да изгонят зимата и злите сили от селото и да се направи път на пролетта и доброто кукове ще посетят Боженци. Те ще обходят всяка къща и плевня, от всички улици ще се стекат към центъра на селото, където ще ги чакат божанкалии и гости, събрани около големия огън, за да дадат и получат прошка.