Пчеларството през вековете в Боженци
На 8 юли почитаме Великомъченик Прокопий. В българския народен календар денят е популярен като летния празник на пчеларите. Медът, изваден на този ден, е особено лековит. От него се заделя малка част за цяр, която се пази до деня на Св. Харалампий, когато се освещава, за да придобие още по-големи лечебни качества.
Голяма част от божанкалии освен търговци са били и пчелари. В книжа от 18 век са описани пчелини с по над 300 кошера. Тогава са се използвали така наречените тръвни. Пчелният мед и восъкът са били основни стоки за търговия на боженските търговци.
От пълните с мед кошери се изрязвали медените пити. Пчеларите разпечатвали меда и го оставяли да се изтече в съдове. За да извлекат всичкия мед, нареждали питите (вощината) в каци и ги заливали с вода. Два – три пъти, докато медът се разтвори напълно. Получавало се балбъш, който после варели за мармалад или ракия. След това вощината се изцеждала на дървена механична преса, наречена менгема. В Боженци и сега работи като действащ експонат менгемата на Пенчо Попа, построена в 1815 г. Пречистването се извършва с ръжена слама, която служи като филтър. За да се изцеди и последната капка, вощината се пресова с дървения механизъм. Чистият восък пада в кладенеца със студена вода на пода и се насипва в калъпи, за да придобие удобна за търговия форма. Оставена да престои една година, използваната вече слама (фурда) служи за наторяване на градините.
На големи празници и при заявка в менгемата може да се види старата технология на пречистването.